Шах със себе си
Дамян Дамянов


От скука или пък от страх,
от самота ли - сам не зная,
ала веднъж започнах шах
със себе си сам да играя.
С ирония или с тъга, 
присъщи само на затворник,
отворих пъстрата дъска
и себе си строих отгоре.
Сам себе си - и чер, и бял.
Сам себе си - и цар, и пешка.
Сам себе си - ведно събрал
победата със свойта грешка.
А после? Как да ги следя?
С коя от двете половини?
Как себе си да победя?
От себе си как да загина?
Най - мъчен шах! Ужасен шах!
...И грохнал, оглупял и потен,
накрая сам си изкрещях:
-Туй шах ли е, или живот е?
Нима и там тъй раздвоен
на "чер" и "бял", на "цар" и "пешка",
човекът - онзи вътре в мен - 
сам себе си не бие тежко
с най - непрощаваща ръка?
О, шах на самотата късна,
самоизтребваш ни така,
дордето пъстрата дъска
не издържи и всичко пръсне!