Ето на какво ме попаднаха днес т.е. - вчера.
Ето кое най - точно описва еманципацията, харектера, увереността, решителността, съобразителността и въобще всички онези така присъщи на женската психика качества! (А ако по онова време е имало коли и шофьорските умения щях да прибавя)
Да ме прощават достолепните литературоведи, сочещи Чехов за най - добрия познавач на женската душа. Ами прощавайте, това звание по право принадлежи на Ангел Каралийчев!

                                           Някъде из сборника "Ръж":

     "...- Лъжеш! - му думаше девойчето - Не е за туй, за друго е. Ти помниш ли лятос подир жътва? Наоколо имаше много кръстци, много песни бяхме пели и много бяхме почернели от слънцето. Една вечер, както си миех на тази чешма, ти дойде да напойш коня си. Не напой коня си, най ми мене упой и ми грабна сърцето!
- Клетва давам - не съм!
- Взе го.! Ти се наведе от коня и ме помилва по косата. Аз вдигнах очи да те видя кой си. Ти ми каза, че очите ми са като две зелени звезди. Пък аз не знаех какво да ти отвърна. Огледах се в коритото и видях, че са зелени и ти повярвах. Откак си слезнал при нас, откак си дошъл от Чобанкюви - мира нямам. Но защо ли ти разправям, да не мислиш, че за тебе съм пламнала! Малко ме е еня. Ей го Нено - чака ме, ама аз го не ща, никого не ща!
- И мене ли?
- Защо питаш? Довел си девет коня хранени, окачил си на шиите им жълти звънчета, като орехи пеят. Трънал си по харманите вършитба да вършееш. Не овърша житото, ама овърша момите! Свърши се вършитбата - иди си, кого чакаш! Подбери си деветте коня, не ща да им слушам звънчетата.
- И да не ме пъдиш, Данче, пак ще си ида.
- Ще си отидеш ли? Недей! Защо ме слушаш, не ме слушай! Аз не зная какво хортувам. Погледай на мене на какво съм заприличала, смеят ми се другарките...."