„Стопанинът замина за Америка”, липсваха само словата върху вратата на отдавна изоставената къща. Наместо бележка на портата се белееха два некролога – на бабата и на дядото. Децата и внуците, един Господ знае къде пръснати – боядисват, чистят или проституират. Я по Америка, я по Италия, я по Гърция или по София...знам ли, фантазирам.     Само схлупената къщурка не можеше да избяга от обезлюденото село. Седеше кротко на ъгъла и гледаше двете празни улици на Бистрилица. Прозорците, апъчик отворени, подканваха любопитните погледи на някой заблуден минувач. В стаята – миндер, закачалка, хладилник и разпилени пожълтели вестници. На пътя – вади вода, кал и камънак. Пустош. Тишина.   Качихме се в колата и избягахме от повестта на изоставената България, в която не  стъпва дори апашки крак.

не дойдат Големитибратя... не е страшно!
Много точно си хванала за яката душицата на изоставения дом!
а децата - лъскат, боядисват и проституират...
нещо не го направихме това светло бъдеще в ясно минало...
Бъди здрава!

В строежа на къщата се включи цялото село. Бабичката, тогава млада невеста, се разпокъсваше. Ту помагаше в печенето на калта, ту слагаше обяд на работливата бригада. От едната й страна пищеше новороденото в люлката, от другата свекър й подвикваше бодро - "Булка, напълни стомната с вода".
И така месеци наред кипеше труд, никой не сещаше умора. Селяците знаеха с какво са се заели - съграждаха дом за младите. Когато завършиха къщата празнуваха три дни. Клаха добитък, разливаха пенливо вино, играха хора на мегдана. А булката пак беше бременна. Свенливо гледаше мъжа си и не криеше радостта, че ще отглежда челядта в новата къща.
Керпичената къща попиваше детската глъчка и смях. Двадесет години по-късно се усмихваше на сватбарите, дошли за голямото чедо. После дойдоха и за малкото. След още двайсет, портите се отвориха, за да се изнесат ковччезите на дядото и бабичката, някого млада булка.
После никой не стъпи в къщата. До ден днешен си седи на ъгъла и се оглежда. Стените, доста поочукани едва подпират покрива. Цветята в градината, отдавна изсъхнали, чакат някой да ги отнесе, също както отнесоха бабичката и дядото.

приказка!