Страхът се разливаше равномерно. Влизаше във всяка клетка и се предаваше нататък. Блъскаше врати, напрягаше вени и учестяваше пулса. Но показалецът не помръдваше от мястото си. Студената решителност на пръста подсилваше никому ненужния драматизъм.

Умът отдавна беше напуснал тялото. Стоеше отстрани и наблюдаваше пат ситуацията, предизвикана от погребаната преди години амбиция и вроденото неизкоренено любопитство.